Магнезий – невронна стабилност, регулиране на стреса и терапевтично значение

Магнезият е основен минерал, участващ в голямо разнообразие от физиологични процеси. Тялото на възрастен човек съдържа приблизително 24–28 г магнезий, като около 50–70% се съхранява в костите, а останалата част е предимно вътреклетъчно в мускулите и тъканите. Като кофактор в над 300 ензимни реакции, магнезият играе централна роля в енергийния метаболизъм, особено чрез свързването си с аденозин трифосфат (АТФ), основният енергиен източник на клетката [1].

Освен това, магнезият е от съществено значение за невромускулната сигнализация, синтеза на протеини и регулирането на глюкозния и електролитния баланс. Следователно промените в магнезиевия статус могат да имат не само локални, но и системни ефекти [2].

Магнезий и обработката на стимулите в нервната система

Ключов механизъм на действие на магнезия се крие в регулирането на невронната активност. От особено значение тук е NMDA рецепторът, глутаматергичен рецептор, участващ в предаването на възбуждащи сигнали. Магнезият действа като физиологичен антагонист на този рецептор, като блокира йонния канал и по този начин предотвратява прекомерната невронна активация [3].

Ако наличността на магнезий намалее, тази блокада може да бъде намалена, което води до повишено предаване на сигнала. Този механизъм е свързан с повишена невронна възбудимост и намалено филтриране на стимулите [4].

Баланс на стрес, кортизол и магнезий

Регулацията на стреса е тясно свързана с нивото на магнезий. Когато тялото активира хипоталамо-хипофизно-надбъбречната (HPA) ос, се наблюдава повишено освобождаване на хормони на стреса, като кортизол. В същото време се увеличава и бъбречната екскреция на магнезий [5].

Тази връзка може да доведе до самоподсилващ се механизъм: стресът увеличава загубата на магнезий, докато ниските нива на магнезий могат да нарушат обработката на стреса. В контролирано проучване, дневният прием на 300 mg магнезий в продължение на 30 дни е довел до значително намаляване на субективните нива на стрес и подобрена производителност при психически стрес [6].

Допълнителни проучвания показват, че магнезият може да модулира активността на оста HPA и да понижи нивата на кортизол, особено в случаи на хроничен стрес[7].

Сън, регенерация и невронно инхибиране

Магнезият влияе и върху ключови процеси на регулиране на съня. Той подпомага активността на инхибиторния невротрансмитер GABA и по този начин допринася за намаляване на невронната активност [3].

В рандомизирано проучване, приемът на 500 mg магнезий в продължение на осем седмици е довел до подобрено качество на съня, по-дълга продължителност на съня и намаляване на нивата на кортизол през нощта. Едновременно с това е наблюдавано повишаване на концентрацията на мелатонин [8].

Тези ефекти подчертават тясната връзка между нивото на магнезий, регулирането на стреса и качеството на съня.

Магнезий и мигрена

Мигрената сега се разбира като нарушение на обработката на невронните стимули. Характерните характеристики включват повишена чувствителност към сензорни стимули и променено предаване на невронните сигнали.

Проучванията показват, че пациентите с мигрена често имат намалени нива на магнезий [9]. В рандомизирано, плацебо-контролирано проучване, приемът на 600 mg магнезиев цитрат в продължение на 12 седмици е довел до намаляване на мигренозните пристъпи с 41,6% в сравнение с 15,8% в плацебо групата [10].

Един възможен механизъм на действие е влиянието върху така наречената кортикална разпространяваща се депресия, която се обсъжда като спусък на мигренозни аури[11].

Кардиометаболитни ефекти и регулиране на възпалението

Магнезият играе важна роля в метаболизма на глюкозата и инсулиновата чувствителност. Проучванията показват, че по-високият прием на магнезий е свързан с намален риск от диабет тип 2 [12].

Освен това, мета-анализ на рандомизирани проучвания показа, че приемът на магнезий може значително да понижи систоличното и диастоличното кръвно налягане [13].

Освен това, магнезият има противовъзпалителни свойства. Добавките могат да намалят възпалителните маркери като С-реактивен протеин (CRP), особено при хора с метаболитни нарушения или хроничен стрес [14].

Магнезий в контекста на работоспособността и умората

Магнезият е тясно свързан с производството на енергия в митохондриите и влияе върху наличието на глюкоза в мускулните и нервните клетки. Следователно, адекватният прием на магнезий може да подобри физическата работоспособност и да намали умората [15].

Проучвания в спортната физиология показват, че магнезият може да подобри тренировъчните резултати и способността за възстановяване – дори при хора без изразен магнезиев дефицит[16].

Бионаличност и значение на различни магнезиеви съединения

Бионаличността на магнезия зависи значително от химичното съединение. Органичните форми като магнезиев цитрат, бисглицинат или лактат обикновено се абсорбират по-добре от неорганичните съединения като магнезиев оксид [1].

Освен това, съединенията се различават по своите функционални свойства:

• Магнезиевият бисглицинат е свързан с ефекти върху стреса и съня.
• Магнезиевият таурат играе роля в невронната стабилност и регулирането на калция.
• Магнезиевият малат участва в енергийния метаболизъм
• Магнезиевият аскорбат притежава допълнителни антиоксидантни свойства.

Комбинираният подход може да обедини тези различни профили на действие и по този начин да позволи по-широко физиологично покритие.

Оценка на текущото състояние на научните изследвания

Настоящите изследвания последователно показват, че магнезият играе централна роля в няколко взаимосвързани процеса:

• Регулация на невронната възбудимост
• Модулация на стрес реакцията
• Подпомага съня и регенерацията
• Влияние върху кардиометаболните параметри
• Участие в производството и енергийните показатели

Тези ефекти не се проявяват изолирано, а по-скоро чрез взаимодействието на различни системи. Съответно, не само количеството консумиран магнезий, но и неговата форма и бионаличност стават все по-важни.

Източници

[1] Национални здравни институти – Информационен лист за магнезий за здравни специалисти https://ods.od.nih.gov/factsheets/Magnesium-HealthProfessional/
[2] Грьобер У. и др. – Магнезий в превенцията и терапията https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/ [3] Барбагало М, Домингес Л.Дж. – Магнезий и стареене https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/ [4] Nielsen FH – Магнезий, възпаление и хронично заболяване https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[5] Ворман Й. – Магнезий: Хранене и метаболизъм https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[6] Pouteau E et al. – Магнезиеви добавки и намаляване на стреса https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[7] Бойл Н.Б. и др. – Ефекти на магнезия върху субективната тревожност и стрес https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[8] Abbasi B et al. – Приемът на магнезиеви добавки подобрява качеството на съня https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[9] Mauskop A et al. – Магнезий при мигрена https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[10] Peikert A et al. – Магнезий при профилактика на мигрена https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/ [11] Рамадан Н.М. – Патофизиология на мигрената https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[12] Dong JY et al. – Прием на магнезий и риск от диабет тип 2 https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[13] Дибаба Д.Т. и др.– Добавки с магнезий и кръвно налягане https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[14] Simental-Mendía LE и др. – Магнезий и CRP https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/
[15] Чен Х.Й. и др. – Магнезий и физическата активност https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/ [16] Veronese N et al. – Магнезий и физическа работоспособност https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/