Кръвоносните ни съдове транспортират няколко хиляди литра кръв през тялото всеки ден. Повечето хора мислят предимно за самия кръвен поток. Структурата на съдовата стена обаче е поне толкова важна.

Защото кръвоносните съдове не са твърди тръби. Те трябва да останат еластични, да издържат на напрежение и същевременно да позволяват контролиран обмен на кислород, хранителни вещества и течности.

С нарастване на възрастта, продължителното седене, липсата на упражнения или постоянно повишения оксидативен стрес, функцията и устойчивостта на съдовата стена могат да се променят. Свободните радикали засягат съдовите клетки, като същевременно ефективността на микроциркулацията също играе важна роля в снабдяването на тъканите.¹

Защо стената на съда е толкова важна

Здравето на кръвоносните ни съдове не зависи единствено от нивата на холестерола или кръвното налягане.

Съдовата стена се състои от високоспециализирани ендотелни клетки, колагенови влакна и еластични структури. Тя регулира кръвния поток, влияе върху обмена с околната тъкан и играе роля в определянето на това колко ефективно се транспортират кислород и хранителни вещества.²

Ендотелът играе централна роля в този процес – тънкият слой клетки, който покрива вътрешността на кръвоносните ни съдове.

Тези клетки непрекъснато реагират на механични, метаболитни и биохимични сигнали и участват в регулирането на диаметъра на съдовете, кръвния поток и възпалителните процеси, наред с други неща.

Оксидативният стрес е един от факторите, които могат да повлияят на функцията на съдовите клетки.³

Всеки, който иска да разбере съдовото здраве, следователно трябва да вземе предвид не само кръвния поток, но и структурата и регулацията на самата съдова стена.

Коприва – традиционно растение със съвременна актуалност

Копривата (Urtica dioica) е едно от най-традиционните лечебни растения в Европа.

Съдържа разнообразни биоактивни растителни съединения, включително флавоноиди, фенолни киселини и фитостероли като бета-ситостерол.⁴

Техните антиоксидантни свойства се изучават особено интензивно. Експериментални изследвания показват, че екстрактите от коприва могат да взаимодействат с реактивни съединения и да проявяват антиоксидантна активност.⁵

Това означава, че днес копривата е интересна не само от традиционна гледна точка, но и във връзка с изследванията на растителните съставки и окислителните процеси.

Листа от лоза и микроциркулация

Листата на червената лоза съдържат широк спектър от флавоноиди и полифеноли.

От особен интерес е тяхното научно изследване във връзка с венозните съдове и микроциркулацията.

Клинични проучвания, използващи стандартизирани екстракти от листа на лоза, изследват, наред с други неща, промените в микроциркулацията и различни параметри при хронични венозни заболявания.⁶⁻⁷

Полифенолите, съдържащи се в продукта, също са обект на изследвания поради техните антиоксидантни свойства и потенциалните им взаимодействия със съдовите структури.⁸

Именно тази комбинация от традиционна употреба и клинични изследвания е превърнала листата на червената лоза във важен обект на изследване в областта на венозните съдови процеси.

Конски кестен и венозна съдова функция

Едва ли има друго лечебно растение, което да е изследвано толкова интензивно във връзка със здравето на вените, както конският кестен.

Характерната му съставка, есцинът, е сред най-добре изследваните растителни вещества в тази област.⁹

Няколко контролирани проучвания и Cochrane обзор са изследвали стандартизирани екстракти от семена на конски кестен при хронична венозна недостатъчност.10 Тези проучвания са изследвали параметри като подуване на краката, болка и други венозни симптоми.

Следователно, конският кестен заема специално място в изследванията на растителните съдове, тъй като за него са налични сравнително обширни клинични данни.

Мед и манган като компоненти на метаболизма на съединителната тъкан

В допълнение към вторичните растителни съединения, есенциалните микроелементи също играят роля в структурите, от които са изградени стените на съдовете.

Медта допринася за поддържането на нормалната съединителна тъкан и помага за предпазването на клетките от оксидативен стрес.

Манганът допринася за нормалното образуване на съединителна тъкан и също така подпомага защитата на клетките от оксидативен стрес.

Тези твърдения са здравословни твърдения, разрешени в Европейския съюз.

Следователно и двата микроелемента са физиологично свързани с онези структурни и антиоксидантни процеси, които са от значение и за дългосрочната стабилност на съдовата и съединителната тъкан.

Защо съдовото здраве засяга множество структури

Кръвоносните съдове не са изградени само от един вид тъкан.

Ендотелните клетки, колагеновите структури, еластичните влакна и антиоксидантните защитни системи работят постоянно заедно. Следователно промените в една от тези области могат да засегнат и други структури.

Именно поради тази причина, съвременните съдови изследвания сега разглеждат паралелно различни процеси: функцията на ендотела, стабилността на съединителната тъкан, микроциркулацията, както и оксидативния и възпалителния стрес.

Растителните съединения все по-често се изучават не само въз основа на един-единствен, изолиран механизъм. Различните растения произвеждат различни вторични растителни съединения, които от своя страна могат да участват в различни биологични процеси.

Копривата, лозовите листа и конският кестен са във фокуса на научните изследвания по различни причини – от антиоксидантните растителни вещества до микроциркулацията и венозната съдова функция.

Източници

[1] Фьорстерман У, Мюнзел Т. Ендотелна дисфункция и съдово заболяване. Circle Res. 2006.

[2] Gimbrone MA, García-Cardeña G. Ендотелна клетъчна биология и съдови заболявания. Circle Res. 2016.

[3] Мадаманчи Н.Р. и др. Оксидативен стрес и съдови заболявания. Артериосклер Тромб Васк Биол. 2005.

[4] Хрубасик Й.Е. и др. Urtica dioica: Преглед на лечебните ѝ приложения. Фитомедицина. 2007.

[5] Гюлчин И и др. Антиоксидантна активност на Urtica dioica. J Ethnopharmacol. 2004.

[6] Калус У и др. Подобряване на микроциркулацията чрез екстракт от листа на червена лоза. Фармацевтични изследвания. 2004.

[7] Рабе Е и др. Ефикасност на екстракта от червени лозови листа при хронични венозни заболявания. Фармацевтични изследвания. 2011.

[8] Тера Х и др. Гроздови полифеноли и съдова защита. Хранене. 2009.

[9] Сиртори К.Р. Есцин: фармакология и терапевтични приложения. Фармакол Рез. 2001.

[10] Питлър М.Х., Ернст Е. Екстракт от семена на конски кестен за хронична венозна недостатъчност. Cochrane Database Syst Rev. 2012.